Василена (Васи Тодорова)
17 29
25 мая 2008 г., 13:04

Поетът 

  Поэзия
926 0 3

Творецът в мене спеше,

потънал бе във тиха тишина.

И вървящ през ледена пустиня,

усещаше той нож в гърба.

 

Унилата лоза свита стене.

От жал листата си събра.

Тя виждаше поета в мене -

скри очи в малките листа.

 

Топъл хлад покри тъмите -

на поета обеднели са мечтите!

И преди да го удави вечерта,

закичи той в косите ми зора.

 

Остави на пътеката тъгата,

погледна себе си и мен.

В градината протегна си ръката -

подари ми роза от сатен.

 

Реших да го събудя нежно,

събрах разбитите мечти без жал...

повиках го с усмивка свежа,

а той погледна ме с очи-кинжал!

© Васи Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??