1 окт. 2024 г., 19:13

Поетът

415 0 0

Зад всеки стих стои различен поет...

с личен прочит... от сърцето му взет.

Той често въздиша с нежност и мекота,

към природа, любима, с ранима душа.

От всяко утро  свежа глътка поел

на пориви кратки, на чувства безмер.

С магичното слово бродещ във вси висини

дарява своето зрънце на надежда и слънчеви дни.

Поетът е същност различна, непредвидима, безкрайна,

днес безкрайно обича, утре пропаднал е в тайна.

Но знае как да събуди крехки чувства прикрити

и отново разлисти душевни помисли, мили.

Поетът, приливна вълна... носи ни съкровения щедри.

Сам... скромен лъч светлина...художник на картини немерни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...