7 авг. 2006 г., 23:10

Поетът и морето

777 0 11

 

 

Съзирам тук поет да драска-

реди той римите в куплети,

показва морската окраска

и хората със себе си заети.

 

Поетът съзерцава туй море,

но с поглед замечтан и плах-

явленията описал е добре,

но да прогледне го е страх.

 

А тук се вихри частен интерес

в бетон, сковаващ всеки плаж-

стихията ни носи и прогрес,

а на поета му е нужен стаж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Валери!!!
    Тъй, като поводът за твоя стих е моя " Морски стих" да взема и аз отношение. Целта на моят стих е в шеговит стил да покаже как българина изкарва на морето. И то е точно така. Едва ли някой се вълнува, когато е там за броени дни, дали еди - какво си е незаконно и кой е концесионер на плажа. Всеки отива там да е далеч от ежедневните грижи. Колкото до проглеждането, повярвай ми имам достатъчно ясна позиция по много въпроси, но това не е мястото за дискусия. Да смятам въпроса за приключен.
    Приятна вечер на теб и на всички останали!!!
  • Валери хайде да спрем до тук с диалога.
    Има поща ,там може да продължим ако искаш.

    Поздрав и усмивка /с уважение естествено/
  • Здравей, Анета!
    Когато, при изясняването на даден въпрос, се тръгне с несъгласието има опасност да се спре при него. Съгласен съм, че представлява известна трудност да се разбере, че отношението "човек - природа", в същото време, е отношение на човека към другия човек, но, заедно с това и отношение на човека към самия себе си. А това е такова отношение, чиито посочени три страни, не се интересуват дали ние сме съгласни или не, защото те си съществуват. Но когато това нещо се знае, изписваните текстове могат да достигнат своята логическа пълнота.
    Поздрав!
  • Валери , не съм съгласна
    природата е тук преди хората.
    А с коментара си съм ясна,
    за мен не е понятна злобата.

    Усмивка в разгара на ноща
  • Здравея, Анета!
    Благодаря ти за поздравите, за усмивките и за текста, който много добре илюстрира различните ни позиции. Такъв поглед върху нещата, за какъвто ти говориш - само върху природата, не съществува, не е възможен, защото природата не е нещо друго освен очовечена природа. Нагласата, която показваш и се опитваш да разсърдиш морето, си е твое частно умиление, което е недопустимо като авторова позиция или ако я проявяваш, рискуваш да изпаднеш в деликатното положение на безсъдържателността.
    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...