7.08.2006 г., 23:10 ч.
Поетът и морето
Съзирам тук поет да драска-
реди той римите в куплети,
показва морската окраска
и хората със себе си заети.
Поетът съзерцава туй море,
но с поглед замечтан и плах-
явленията описал е добре,
но да прогледне го е страх.
А тук се вихри частен интерес
в бетон, сковаващ всеки плаж-
стихията ни носи и прогрес,
а на поета му е нужен стаж.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Валери хайде да спрем до тук с диалога.
Има поща ,там може да продължим ако искаш.
Поздрав и усмивка /с уважение естествено/ -
Здравей, Анета!
Когато, при изясняването на даден въпрос, се тръгне с несъгласието има опасност да се спре при него. Съгласен съм, че представлява известна трудност да се разбере, че отношението "човек - природа", в същото време, е отношение на човека към другия човек, но, заедно с това и отношение на човека към самия себе си. А това е такова отношение, чиито посочени три страни, не се интересуват дали ние сме съгласни или не, защото те си съществуват. Но когато това нещо се знае, изписваните текстове могат да достигнат своята логическа пълнота.
Поздрав! -
Валери , не съм съгласна
природата е тук преди хората.
А с коментара си съм ясна,
за мен не е понятна злобата.
Усмивка в разгара на ноща -
Здравея, Анета!
Благодаря ти за поздравите, за усмивките и за текста, който много добре илюстрира различните ни позиции. Такъв поглед върху нещата, за какъвто ти говориш - само върху природата, не съществува, не е възможен, защото природата не е нещо друго освен очовечена природа. Нагласата, която показваш и се опитваш да разсърдиш морето, си е твое частно умиление, което е недопустимо като авторова позиция или ако я проявяваш, рискуваш да изпаднеш в деликатното положение на безсъдържателността.
Поздрав! -
Здравей, Мери!
Вярно е, че има такава нагласа у мнозина - да дават сега, а да взимат в другия живот. Да, но с теб се разбрахме да преместим нещата в този живот. Спомняш ли си?
Поздрав! -
Здравей, Роси!
Съгласен съм с теб, че поетът, щом е такъв, трябва не просто да върви в пътя, но и сам да прокарва пътеки, а това предполага да го прави с познаване на нещата.За това става въпрос!
Поздрав! -
Морето ли,та то е вдъхновение.
Всекиго с емоция и сила зарежда.
Да го опишеш трябва отношение,
но не и настрани да се поглежда.
Че настрани погледнеш ли тогава
стихът ти вече не е за морето.
Ще пишеш за бетон и сплав корава
а туй далече е от плажа общо взето.
Но ти щом искаш описвай персонажи
Бъди будилник за съвестта човешка
Но не намесвай морските пейзажи
обиждаш ти така морето,а това е грешка.
Поздрав и морска усмивка от Варна. -
И тръгват напосоки да избират
от вечността укритите пътеки,
където чувства и мечти нелеки
светът им чуден едва, едва побира...
Затуй раздават, за да имат -
и подаряват, в другия живот
е писано да взимат...
-
Поетите-те все за нещо драскат
във рими сложни и окраски,
ту гневни,ту щастливи,
ту носталгично приветливи,
и вечно в този вихър се въртят
не смеейки по пътя да вървят. -
Целта на този текст не е да сочи с пръст този или онзи, а за покаже, че поетите трябва да пишат на същностно равнище...Текстът говори безпогрешно конкретно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тъй, като поводът за твоя стих е моя " Морски стих" да взема и аз отношение. Целта на моят стих е в шеговит стил да покаже как българина изкарва на морето. И то е точно така. Едва ли някой се вълнува, когато е там за броени дни, дали еди - какво си е незаконно и кой е концесионер на плажа. Всеки отива там да е далеч от ежедневните грижи. Колкото до проглеждането, повярвай ми имам достатъчно ясна позиция по много въпроси, но това не е мястото за дискусия. Да смятам въпроса за приключен.
Приятна вечер на теб и на всички останали!!!