11 сент. 2008 г., 12:12

Поетът ме покани на дует!

Поэзия

1.2K 0 6

Скрит във своя свят от рими,
в сянката на тайнствена омая...
Една душа красива... И ранима,
ме подтиква... Да мечтая...

Той е толкова спокоен...
Седнал гордо – достолепен!
Вперил поглед... Във пороя...
Раждащ стих... Великолепен.

Аз съм мъничка, нищожна.
Като прашинка съм пред него.
И стоя така... Тревожна...
В листа му поглеждам... Бегло.

Той ми се усмихва топло.
И със поглед ме привиква.
Подава ми в ръце перото...
А аз възторжено възкликвам!

Нима съм правилно разбрала?
На дует покани ме... Поетът...
И все тъй... Някак онемяла...
Плахо пиша... Два, три реда.

Той прочете ги и се изправи...
Поклони се и целуна ми ръката.
Каза ми... Че хората са прави...
... Поезията идва от душата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

V.P.P. (Бенита)

Благодарности.

2008-09-15T19:51:17+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Поздравления за този стих!

2008-09-13T13:32:51+03:00
V.P.P. (Бенита)

Благодаря ви за прочита и за коментарите. Удоволствието е най-вече мое.

2008-09-13T02:30:09+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

СимпатичноХареса ми!

2008-09-12T00:29:10+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Това тук бе истинско удоволствие за мен да прочета. Благодаря за което.
Поздравче: Наполи

2008-09-11T23:53:45+03:00