11.09.2008 г., 12:12

Поетът ме покани на дует!

Поезия

1.2K 0 6

Скрит във своя свят от рими,
в сянката на тайнствена омая...
Една душа красива... И ранима,
ме подтиква... Да мечтая...

Той е толкова спокоен...
Седнал гордо – достолепен!
Вперил поглед... Във пороя...
Раждащ стих... Великолепен.

Аз съм мъничка, нищожна.
Като прашинка съм пред него.
И стоя така... Тревожна...
В листа му поглеждам... Бегло.

Той ми се усмихва топло.
И със поглед ме привиква.
Подава ми в ръце перото...
А аз възторжено възкликвам!

Нима съм правилно разбрала?
На дует покани ме... Поетът...
И все тъй... Някак онемяла...
Плахо пиша... Два, три реда.

Той прочете ги и се изправи...
Поклони се и целуна ми ръката.
Каза ми... Че хората са прави...
... Поезията идва от душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

V.P.P. (Бенита)

Благодарности.

2008-09-15T19:51:17+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Поздравления за този стих!

2008-09-13T13:32:51+03:00
V.P.P. (Бенита)

Благодаря ви за прочита и за коментарите. Удоволствието е най-вече мое.

2008-09-13T02:30:09+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

СимпатичноХареса ми!

2008-09-12T00:29:10+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Това тук бе истинско удоволствие за мен да прочета. Благодаря за което.
Поздравче: Наполи

2008-09-11T23:53:45+03:00