12 мар. 2017 г., 09:10

Поезия 

  Поэзия » Пейзажная
622 9 25

Няма ли те, аз съм тъжен

в изстраданата самота...

Една магическа окръжност

заключва пулса на света!

 

Очаквам ранобудни птици

да ме спасят с криле...

Жадуват моите зеници

зора, Балкан, поле!

 

Изглежда всичко невъзвратно -

изгубен миг от тишина...

И само мисъл неочаквана

или пък поглед на жена

 

събужда песенната болка!

Разцъфнала над мен звезда

душата ми изгаря с огън

в едно небе от свобода.

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??