Поезия
Няма ли те, аз съм тъжен
в изстраданата самота...
Една магическа окръжност
заключва пулса на света!
Очаквам ранобудни птици
да ме спасят с криле...
Жадуват моите зеници
зора, Балкан, поле!
Изглежда всичко невъзвратно -
изгубен миг от тишина...
И само мисъл неочаквана
или пък поглед на жена
събужда песенната болка!
Разцъфнала над мен звезда
душата ми изгаря с огън
в едно небе от свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
