Поет за да добие слава,

използва, както подобава,

на своите предци словата,

щом има нещо във главата.

Умът му щом е обигран

не ще попадне във капан 

и класиците предишни 

ще направи той излишни.

Понеже няма ново слово,

се взима всичко наготово.

Тъй творецът, щом е печен,

на славата ще е обречен.

Стихът от някого ще вземе,

стилът от други ще приеме 

и всичко ще завоалира,

та нищо да не се разбира.

Спази ли тез правила железни

в историята в миг ще влезне.

Там как се  влиза , не се пита-

със своя или с чужда пита!