Поезия, любов и вино
Ще се напия с вино до откат,
тъй нужна ми е за ума забрава.
Превратностите в пошлия ни свят
единствено във чашата се давят.
А после, окрилен в полунесвяст,
ще се огледам за една „принцеса“.
За да се впия с цялата си страст
в „душата ѝ" – на двама ще хареса!
Така ли днес изглежда любовта?!
О, моля ви, не ме привлича скромност.
Прочетох „Сто години самота“
и преживях ги, за да се опомня.
А с утрото на лепкав махмурлук
събуждам се в безмерно дива жадност.
Откъсвам лист, подканващия звук
ме хвърля в поетична необятност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Поздрави!
