12.02.2022 г., 18:13 ч.  

Поезия, любов и вино 

  Поезия
781 3 15

Ще се напия с вино до откат,
тъй нужна ми е за ума забрава.
Превратностите в пошлия ни свят
единствено във чашата се давят.

А после, окрилен в полунесвяст,
ще се огледам за една „принцеса“.
За да се впия с цялата си страст
в „душата ѝ" – на двама ще хареса!

Така ли днес изглежда любовта?!
О, моля ви, не ме привлича скромност.
Прочетох „Сто години самота“
и преживях ги, за да се опомня.

А с утрото на лепкав махмурлук
събуждам се в безмерно дива жадност.
Откъсвам лист, подканващия звук
ме хвърля в поетична необятност!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??