Погледна ме плахо, с надежда...
Погледна ме и за миг замълча...
С очите си, големи и сини,
разказа ми свойта съдба.
Разказа ми за своето време,
личаха си глад и тегло.
То тъгуваше за топлата стая
и за малкото детско легло.
Нищо, че беше с цървулки,
а не със скъпа, модна дреха
То търсеше майчина прегръдка,
майчина ласка и утеха. ...