Поглед
447
0
2
Погледна ме плахо, с надежда...
Погледна ме и за миг замълча...
С очите си, големи и сини,
разказа ми свойта съдба.
Разказа ми за своето време,
личаха си глад и тегло.
То тъгуваше за топлата стая
и за малкото детско легло.
Нищо, че беше с цървулки,
а не със скъпа, модна дреха
То търсеше майчина прегръдка,
майчина ласка и утеха.
Не искаше вече без мама
да скита из града и полето,
искаше любов за двама –
за майката и за детето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Георгиева Всички права запазени
