marti12 (Мартина Георгиева) marti12 (Мартина Георгиева)
5
1 nov 2011, 18:56

Поглед

  Poesía » Otra
450 0 2

Погледна ме плахо, с надежда...

Погледна ме и за миг замълча...

С очите си, големи и сини,

разказа ми свойта съдба.

 

Разказа ми за своето време,

личаха си глад и тегло.

То тъгуваше за топлата стая

и за малкото детско легло.

 

Нищо, че беше с цървулки,

а не със скъпа, модна дреха

То търсеше майчина прегръдка,

майчина ласка и утеха.

 

Не искаше вече без мама

да скита из града и полето,

искаше любов за двама –

за майката и за детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0