Поглед назад
Рони се лицето ми
като стара мозайка.
Очите - тъмни коридори,
без път и посока,
без място за нежни думи
в препълнените от цинизъм устни.
Луничките ми една по една
изчезват, ставам безцветна
мраморна гръцка богиня
със змии в мисълта си.
Не минават години, а дни,
пилея късове душа по пътя си.
Започна да ми липсва
момичето от снимката в паспорта.
Бягах, а сега се моля да я върна.
Обратно към себе си.
Обратно към смисъла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
