20 авг. 2010 г., 19:53
Рони се лицето ми
като стара мозайка.
Очите - тъмни коридори,
без път и посока,
без място за нежни думи
в препълнените от цинизъм устни.
Луничките ми една по една
изчезват, ставам безцветна
мраморна гръцка богиня
със змии в мисълта си.
Не минават години, а дни,
пилея късове душа по пътя си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация