posh` (Таня Атанасова)
267 5344
20 ago 2010, 19:53

Поглед назад 

  Poesía » Otra
678 0 5

Рони се лицето ми

като стара мозайка.

Очите - тъмни коридори,

без път и посока,

без място за нежни думи

в препълнените от цинизъм устни.

Луничките ми една по една

изчезват, ставам безцветна

мраморна гръцка богиня

със  змии в мисълта си.

Не минават години, а дни,

пилея късове душа по пътя си.

Започна да ми липсва

момичето от снимката в паспорта.

Бягах, а сега се моля да я върна.

 

Обратно към себе си.

Обратно към смисъла.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??