12 июл. 2006 г., 21:38

Поглед в себе си

1.5K 0 11

Отхвърлена от всички се навеждам
да събера частиците от себе си.
Събирам разпиляна много нежност,
а всъщност колко съм отнесла?
Не трябва да съм винаги добра, повтарям си
и в следващия миг съм го забравила.
Един и два ли са направените гратиси,
а колко гратис с мене са направили?
Раздавам, разпилявам се изцяло,
без да очаквам нищичко отсреща.
От толкова любов и в моето тяло
понякога искрица жар присветва.
Но не, не виждат моите приятели
душата ми отвътре колко болна е.
За тях съм само пълна с вяра и
енергична... само спомен съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мая, и аз видях себе си в този стих...,развълнува ме!! Поздравления!
  • Този стих е много близък до мен. Благодаря ти! За съжаление в живота всеки има своя "имидж", дори най-верните приятели свикват с него, а ние страхувайки се да им изневерим, преглъщаме на сухо тъгата си и продължаваме с усмивка Но все пак сме хора и имаме право на своите лоши дни Само усмивки ти желая!
  • Поклон,мила моя!
    Невероятна си!
  • Не би могло да бъде другояче!
    Поетите раздават се до края!
    Дори когато същността им плаче,
    те пак даряват своята омая!
    А ти си просто Поетеса, Мая!
  • затова и рядко поглеждам в себе си

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...