Поглед в себе си
Отхвърлена от всички се навеждам
да събера частиците от себе си.
Събирам разпиляна много нежност,
а всъщност колко съм отнесла?
Не трябва да съм винаги добра, повтарям си
и в следващия миг съм го забравила.
Един и два ли са направените гратиси,
а колко гратис с мене са направили?
Раздавам, разпилявам се изцяло,
без да очаквам нищичко отсреща.
От толкова любов и в моето тяло
понякога искрица жар присветва.
Но не, не виждат моите приятели
душата ми отвътре колко болна е.
За тях съм само пълна с вяра и
енергична... само спомен съм.
© Мая Попова All rights reserved.
Но все пак сме хора и имаме право на своите лоши дни
