ioni91 (Йоана Йосифова)
21

10 июн. 2009 г., 22:38

Погледнах вътре в себе си

Поэзия » Любовная

871 0 0

Погледнах вътре в себе си...

И изненада!

Намерих твоите очи.

Те викаха ме към безкрая

и питаха защо реших

да бъда вечно тъжна и сама,

да срещам само срещи и раздели.

Къде отиде любовта и

колко ли сме закъснели?

Защото само миг от вечността

извиква в мене чувства непознати

и кара ме да вярвам, че сега

пред себе си отричам съвестта си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...