Погледнах вътре в себе си...
И изненада!
Намерих твоите очи.
Те викаха ме към безкрая
и питаха защо реших
да бъда вечно тъжна и сама,
да срещам само срещи и раздели.
Къде отиде любовта и
колко ли сме закъснели?
Защото само миг от вечността
извиква в мене чувства непознати
и кара ме да вярвам, че сега
пред себе си отричам съвестта си.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
