Погледнах вътре в себе си...
И изненада!
Намерих твоите очи.
Те викаха ме към безкрая
и питаха защо реших
да бъда вечно тъжна и сама,
да срещам само срещи и раздели.
Къде отиде любовта и
колко ли сме закъснели?
Защото само миг от вечността
извиква в мене чувства непознати
и кара ме да вярвам, че сега
пред себе си отричам съвестта си.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
