Погледни ме... Красива завинаги
Аз съм лилия, лилия пясъчна,
бяла нежност, любов на цветя.
Капка дъжд е напълно достатъчна
и сред пек и сред суша цъфтя.
Сбирам вещо с дълбоките корени,
най-оскъдната обич... Дали
над листенцата в изгрев разтворени,
само сол от морето вали?
Погледни ме... Красива завинаги,
оживяла нетрайна сълза
цветовете ми живи са, има ги,
криви раци към мене пълзят...
Нека тихо стая те в душата си
аз обичам до смърт и веднъж...
Бяла лилия в парещи пясъци...
Чака тебе – живителен дъжд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
