16 нояб. 2013 г., 15:53
Погледни през прозореца
Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват
от усмивките слънчеви,
как със днес се привиква
щом от вчера сме сгърчени.
Колко пърхаща нежност
е затворена в клетка,
колко искаме вечност,
а сме в руска рулетка.
Колко пот посред зима,
колко студ от обноски...
колко още ще има?
Емигрант ли бе Бродски?
Погледни през прозореца,
капят тъжни листа.
За България, моля те...
Моля те, виж светлина!
© Валентин Йорданов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Моля те, виж светлина!" Хубав призив! Хареса ми!
-
Страхотни метафори, голяма образност! Гордея се с теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
колко студ от обноски...
колко още ще има?"
...
Колкото-толкова, Вальо. Поздравявам те за светлината на образите в стиха и за него ти Благодаря. Сърдечен поздрав!