Погледни през прозореца
Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват
от усмивките слънчеви,
как със днес се привиква
щом от вчера сме сгърчени.
Колко пърхаща нежност
е затворена в клетка,
колко искаме вечност,
а сме в руска рулетка.
Колко пот посред зима,
колко студ от обноски...
колко още ще има?
Емигрант ли бе Бродски?
Погледни през прозореца,
капят тъжни листа.
За България, моля те...
Моля те, виж светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
