Погледни през прозореца

16 nov 2013, 15:53

Poesía

605 0 3

колко много кокичета,

колко малко са хората,

колко много все тичаме.

Колко облаци стихват

от усмивките слънчеви,

как със днес се привиква

щом от вчера сме сгърчени.

Колко пърхаща нежност

е затворена в клетка,

колко искаме вечност,

а сме в руска рулетка.

Колко пот посред зима,

колко студ от обноски...

колко още ще има?

Емигрант ли бе Бродски?

Погледни през прозореца,

капят тъжни листа.

За България, моля те...

Моля те, виж светлина!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2013-11-16T18:18:16+02:00

" Колко пот посред зима,
колко студ от обноски...
колко още ще има?"
...
Колкото-толкова, Вальо. Поздравявам те за светлината на образите в стиха и за него ти Благодаря. Сърдечен поздрав!
Sanvali (Санвали)

2013-11-16T17:45:23+02:00

"Моля те, виж светлина!" Хубав призив! Хареса ми!
Katriona (Кети Рашева)

2013-11-16T17:20:46+02:00

Страхотни метафори, голяма образност! Гордея се с теб!