Nov 16, 2013, 3:53 PM

Погледни през прозореца

  Poetry
773 0 3

Погледни през прозореца

колко много кокичета,

колко малко са хората,

колко много все тичаме.

 

Колко облаци стихват

от усмивките слънчеви,

как със днес се привиква

щом от вчера сме сгърчени.

 

Колко пърхаща нежност

е затворена в клетка,

колко искаме вечност,

а сме в руска рулетка.

 

Колко пот посред зима,

колко студ от обноски...

колко още ще има?

Емигрант ли бе Бродски?

 

Погледни през прозореца,

капят тъжни листа.

За България, моля те...

Моля те, виж светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • " Колко пот посред зима,
    колко студ от обноски...
    колко още ще има?"
    ...
    Колкото-толкова, Вальо. Поздравявам те за светлината на образите в стиха и за него ти Благодаря. Сърдечен поздрав!
  • "Моля те, виж светлина!" Хубав призив! Хареса ми!
  • Страхотни метафори, голяма образност! Гордея се с теб!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....