15 сент. 2013 г., 12:02

Погледът ти

1.3K 1 14

Погледът ти - бягаща сърна,
мога ли да уловя в безкрая?
Тази невъзможна топлина,
за която тръпна и мечтая...


Крият те високите бърда,
като лъч, от сенките понесен.
Искам те за пролетна следа
в дебрите на хладната ми есен.


Мисълта ми все към теб лети.
Като глътка, в шепи неизпита.
А сърцето влюбено тупти
в стъпки от еленови копита.


(Сбъднати предчувствия)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Светла!
  • Това чувство за недостижимост ...
  • Благодаря ти, Сеси!
  • Прелива от нежност и красота!
  • Благодаря ви - Златина и Ивелина, Анна и Виолета, Людмила и Илко, Дияна и Елена, Ру, Красимир и Валентин! Нека тази идваща есен ви дари с мъдрост, съзерцание и много поетично вдъхновение!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...