Погледът ти - бягаща сърна,
мога ли да уловя в безкрая?
Тази невъзможна топлина,
за която тръпна и мечтая...
Крият те високите бърда,
като лъч, от сенките понесен.
Искам те за пролетна следа
в дебрите на хладната ми есен.
Мисълта ми все към теб лети.
Като глътка, в шепи неизпита.
А сърцето влюбено тупти
в стъпки от еленови копита.
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин Всички права запазени