2 янв. 2010 г., 23:40

Погром

687 1 0

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.

Война пепелява убийствена,
с цел единствена,
разрушение и смърт да всява,
и пламъка на живота да угася.

Дим отново на бойното поле,
стоим ние във окопа,
агресията избухва като нагорещено котле,
и започва кървавият потоп.

Насред трупове студени
отново огън гори.
Всеки един куршум може да те вледени,
но ударът ще продължава да гори.

Врагът се приближава.
Часът на края наближава.
Време е да станем да се бием,
с атака на атака да отвърнем.

И пак огънят гори,
в сърца ни пред очите на смъртта,
и не изпитваме вече страх дори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...