2.01.2010 г., 23:40

Погром

686 1 0

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.

Война пепелява убийствена,
с цел единствена,
разрушение и смърт да всява,
и пламъка на живота да угася.

Дим отново на бойното поле,
стоим ние във окопа,
агресията избухва като нагорещено котле,
и започва кървавият потоп.

Насред трупове студени
отново огън гори.
Всеки един куршум може да те вледени,
но ударът ще продължава да гори.

Врагът се приближава.
Часът на края наближава.
Време е да станем да се бием,
с атака на атака да отвърнем.

И пак огънят гори,
в сърца ни пред очите на смъртта,
и не изпитваме вече страх дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...