Jan 2, 2010, 11:40 PM

Погром

  Poetry » Civic
702 1 0

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.

Война пепелява убийствена,
с цел единствена,
разрушение и смърт да всява,
и пламъка на живота да угася.

Дим отново на бойното поле,
стоим ние във окопа,
агресията избухва като нагорещено котле,
и започва кървавият потоп.

Насред трупове студени
отново огън гори.
Всеки един куршум може да те вледени,
но ударът ще продължава да гори.

Врагът се приближава.
Часът на края наближава.
Време е да станем да се бием,
с атака на атака да отвърнем.

И пак огънят гори,
в сърца ни пред очите на смъртта,
и не изпитваме вече страх дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...