Jan 2, 2010, 11:40 PM

Погром

  Poetry » Civic
696 1 0

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.

Война пепелява убийствена,
с цел единствена,
разрушение и смърт да всява,
и пламъка на живота да угася.

Дим отново на бойното поле,
стоим ние във окопа,
агресията избухва като нагорещено котле,
и започва кървавият потоп.

Насред трупове студени
отново огън гори.
Всеки един куршум може да те вледени,
но ударът ще продължава да гори.

Врагът се приближава.
Часът на края наближава.
Време е да станем да се бием,
с атака на атака да отвърнем.

И пак огънят гори,
в сърца ни пред очите на смъртта,
и не изпитваме вече страх дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...