Погром

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.

Война пепелява убийствена,
с цел единствена,
разрушение и смърт да всява,
и пламъка на живота да угася.

Дим отново на бойното поле,
стоим ние във окопа,
агресията избухва като нагорещено котле,
и започва кървавият потоп.

Насред трупове студени
отново огън гори.
Всеки един куршум може да те вледени,
но ударът ще продължава да гори.

Врагът се приближава.
Часът на края наближава.
Време е да станем да се бием,
с атака на атака да отвърнем.

И пак огънят гори,
в сърца ни пред очите на смъртта,
и не изпитваме вече страх дори.