5 мар. 2008 г., 14:28

Погубена любов

1.3K 0 2
На хартия всичко лесно се изказва,
а колко трудно е очи в очи...
Листът бял с лекота приказва,
а човек срещу човека мълчи.

Тогава диалогът труден става.
Причиняват се терзания сърдечни,
а хората се отчуждават
и чувстват се непознати и далечни.

И спомен ги връхлита в късен час,
как дори във тъмна нощ навън,
някога щастливи са били
и на яве и на сън.

А сега онези клетви вечни
за вярност и любов до гроб
им се струват тъй далечни,
както първата любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Трайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...