5 мар. 2008 г., 14:28

Погубена любов

1.3K 0 2
На хартия всичко лесно се изказва,
а колко трудно е очи в очи...
Листът бял с лекота приказва,
а човек срещу човека мълчи.

Тогава диалогът труден става.
Причиняват се терзания сърдечни,
а хората се отчуждават
и чувстват се непознати и далечни.

И спомен ги връхлита в късен час,
как дори във тъмна нощ навън,
някога щастливи са били
и на яве и на сън.

А сега онези клетви вечни
за вярност и любов до гроб
им се струват тъй далечни,
както първата любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Трайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....