5 мар. 2008 г., 14:28

Погубена любов

1.3K 0 2
На хартия всичко лесно се изказва,
а колко трудно е очи в очи...
Листът бял с лекота приказва,
а човек срещу човека мълчи.

Тогава диалогът труден става.
Причиняват се терзания сърдечни,
а хората се отчуждават
и чувстват се непознати и далечни.

И спомен ги връхлита в късен час,
как дори във тъмна нощ навън,
някога щастливи са били
и на яве и на сън.

А сега онези клетви вечни
за вярност и любов до гроб
им се струват тъй далечни,
както първата любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Трайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...