Погубена любов
а колко трудно е очи в очи...
Листът бял с лекота приказва,
а човек срещу човека мълчи.
Тогава диалогът труден става.
Причиняват се терзания сърдечни,
а хората се отчуждават
и чувстват се непознати и далечни.
И спомен ги връхлита в късен час,
как дори във тъмна нощ навън,
някога щастливи са били
и на яве и на сън.
А сега онези клетви вечни
за вярност и любов до гроб
им се струват тъй далечни,
както първата любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Трайкова Все права защищены