Погубена любов
На хартия всичко лесно се изказва,
а колко трудно е очи в очи...
Листът бял с лекота приказва,
а човек срещу човека мълчи.
Тогава диалогът труден става.
Причиняват се терзания сърдечни,
а хората се отчуждават
и чувстват се непознати и далечни.
И спомен ги връхлита в късен час,
как дори във тъмна нощ навън,
някога щастливи са били
и на яве и на сън.
А сега онези клетви вечни
за вярност и любов до гроб
им се струват тъй далечни,
както първата любов.
а колко трудно е очи в очи...
Листът бял с лекота приказва,
а човек срещу човека мълчи.
Тогава диалогът труден става.
Причиняват се терзания сърдечни,
а хората се отчуждават
и чувстват се непознати и далечни.
И спомен ги връхлита в късен час,
как дори във тъмна нощ навън,
някога щастливи са били
и на яве и на сън.
А сега онези клетви вечни
за вярност и любов до гроб
им се струват тъй далечни,
както първата любов.
© Емилия Трайкова All rights reserved.
