13 сент. 2011 г., 21:33

Похищение

562 0 2

ПОХИЩЕНИЕ

 

 

Първо изчезнаха пойните птици -

   след тях – гугутки и кукувици…

Изчезват тигри и тюлени,

   изчезват жабките зелени…

Навред паднаха под ножа

   (заради ценната си кожа) –

норки, златки, белки –

   (украсяват секси-лелки)…

Рибата изчезва от морето –

   прелетните птици – от небето!?..

Изчезват и сърничките –

   дивите животни – всичките!...

Тайни някакви “комити”

   секат навред горите…

Така унищожават те земята

   и бъдещето светло на децата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Благоева Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност съм безсилна пред управниците и се самозалъгвам с поезия и публикации за опазване на околната среда.Но те са непоклатими.Толкова са самовлюбени в себе си, че ще се удавят като нарциси, но ще повлекат и нас.Благодаря за съчувствието.Дано успеем да събудим още нечия съвест.Много ми е приятна да общувам със съмишленици.
    Мила Веске, аз цял живот съм проектирала флотационни фабрики и сега съм се обърнала наопаки като свети Петър, който първо гонел християните, а после станал апостол на християнството.Зная какво става с природата във всички сфери на човешката ни дейност.Но нямам власт да повлияя позитивно .Да се радваме на живота и децата и...каквото стане!
  • Повече от 20 години се занимавам с екологични проблеми и отношенията човек - човек и човек - природа! Много е зле човешкият род.Хората са престъпници спрямо природата и ако имаше кой да ни осъди, ще сме в затвора!
    А на теб благодаря за подкрепата и приятелството!Бъди благословена!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...