13.09.2011 г., 21:33

Похищение

557 0 2

ПОХИЩЕНИЕ

 

 

Първо изчезнаха пойните птици -

   след тях – гугутки и кукувици…

Изчезват тигри и тюлени,

   изчезват жабките зелени…

Навред паднаха под ножа

   (заради ценната си кожа) –

норки, златки, белки –

   (украсяват секси-лелки)…

Рибата изчезва от морето –

   прелетните птици – от небето!?..

Изчезват и сърничките –

   дивите животни – всичките!...

Тайни някакви “комити”

   секат навред горите…

Така унищожават те земята

   и бъдещето светло на децата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност съм безсилна пред управниците и се самозалъгвам с поезия и публикации за опазване на околната среда.Но те са непоклатими.Толкова са самовлюбени в себе си, че ще се удавят като нарциси, но ще повлекат и нас.Благодаря за съчувствието.Дано успеем да събудим още нечия съвест.Много ми е приятна да общувам със съмишленици.
    Мила Веске, аз цял живот съм проектирала флотационни фабрики и сега съм се обърнала наопаки като свети Петър, който първо гонел християните, а после станал апостол на християнството.Зная какво става с природата във всички сфери на човешката ни дейност.Но нямам власт да повлияя позитивно .Да се радваме на живота и децата и...каквото стане!
  • Повече от 20 години се занимавам с екологични проблеми и отношенията човек - човек и човек - природа! Много е зле човешкият род.Хората са престъпници спрямо природата и ако имаше кой да ни осъди, ще сме в затвора!
    А на теб благодаря за подкрепата и приятелството!Бъди благословена!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...