Къде се дянаха крилата ти, любов?
В бездънното залутано мълчние
не никне полет,  нито пролет, ни живот...

а аз поисках само мъничко обичане.

Във бездната от разстояния
и спомените се изгубиха в мъгли.
Във сънищата само от ридания
те има върху мокрите ми мигли.

В искричката на звездното сияние
намирам сянката ти скрита във нощта.
Животът е без смисъл, и страдание...
а аз  в тълпата си оставам сам, сама...

Запалвам си  цигара, вдишвам надълбоко.
Издишвам атоми изпълнени с любов.
Небето е просторно и бездънно,
в което пак потъвам, като  в нов живот.

И някъде зад срутените мостове или мъгли
те чакам върху облаците леки.
Пак утрото  изписва  върху моите мигли
реките си потекли от илюзии...

Не ще те срещна зная вече никой път.
Изгуби се. Звезда припаднала от небосклона.
Не пожелах  си щастие и звезден кът...
Поисках обич, но останах необичана...