Къде се дянаха крилата ти, любов?
В бездънното залутано мълчние
не никне полет, нито пролет, ни живот...
а аз поисках само мъничко обичане.
Във бездната от разстояния
и спомените се изгубиха в мъгли.
Във сънищата само от ридания
те има върху мокрите ми мигли.
В искричката на звездното сияние
намирам сянката ти скрита във нощта.
Животът е без смисъл, и страдание...
а аз в тълпата си оставам сам, сама... ...