20 сент. 2007 г., 00:51

Поискай...

1.4K 0 14
Поискай  да съм нежна и смирена
- с най-кротката усмивка във очите
и аз ще сътворя за теб вселена,
която от мечти ще е съшита...

Поискай да съм горска самодива
- загадъчна и вечно непокорна,
която със коси да те обвива
и да целува с нежност животворна.

... И аз ще се превърна в сън омаен,
от който сетивата ти да гръмнат...
Ще те покрия с аромата си ухаен,
докато всичките звезди не съмнат...

Поискай да съм крайно нелогична
- покорна в ярост, в нежността си дива
и всеки миг ще бъда тъй различна,
че от страстта кръвта ти да изстива...

Поискай... И ще бъда все такава,
каквато искаш, за да бъда твоя...
Днес съм пламтяща огнена жарава,
а утре... може би, ще съм пороя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....