22 янв. 2013 г., 19:38

Поискай да остана

766 0 1

 

 

                                      

                             За да съм тук, на този  стол,

                             все някога си ме повикал... 

                             С неизразимото незримо,

                             повика ме и аз дойдох!

                             Сега съм тук и не признавам

                             нелепо смешните ти страхове

                             и собствените си съмнения -

                             тревоги в облачна неделя...

                             Не е простимо в тази есен

                             тъй невиновна и унила

                             да търсим в себе си вина!

                             Недопустимо е в такава нощ

                             мастилено, прозрачно синя

                             да се докоснем и отдалечим...

                             Не искам да съм само твоя сянка,

                             безплътна, ефимерна, тъжна

                             и да ме стъпчеш във краката си,

                             опитвайки се да ме скриеш...

                             Повика ме и аз дойдох!

                             Сега поискай да остана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...