22.01.2013 г., 19:38

Поискай да остана

764 0 1

 

 

                                      

                             За да съм тук, на този  стол,

                             все някога си ме повикал... 

                             С неизразимото незримо,

                             повика ме и аз дойдох!

                             Сега съм тук и не признавам

                             нелепо смешните ти страхове

                             и собствените си съмнения -

                             тревоги в облачна неделя...

                             Не е простимо в тази есен

                             тъй невиновна и унила

                             да търсим в себе си вина!

                             Недопустимо е в такава нощ

                             мастилено, прозрачно синя

                             да се докоснем и отдалечим...

                             Не искам да съм само твоя сянка,

                             безплътна, ефимерна, тъжна

                             и да ме стъпчеш във краката си,

                             опитвайки се да ме скриеш...

                             Повика ме и аз дойдох!

                             Сега поискай да остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...