За да съм тук, на този  стол,

                             все някога си ме повикал... 

                             С неизразимото незримо,

                             повика ме и аз дойдох!

                             Сега съм тук и не признавам

                             нелепо смешните ти страхове

                             и собствените си съмнения -

                             тревоги в облачна неделя...

                             Не е простимо в тази есен

                             тъй невиновна и унила

                             да търсим в себе си вина!

                             Недопустимо е в такава нощ

                             мастилено, прозрачно синя

                             да се докоснем и отдалечим...

                             Не искам да съм само твоя сянка,

                             безплътна, ефимерна, тъжна

                             и да ме стъпчеш във краката си,

                             опитвайки се да ме скриеш...

                             Повика ме и аз дойдох!

                             Сега поискай да остана...