15 янв. 2008 г., 11:46

Поискай ме

1.3K 1 11
Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън,
при теб ще вляза като топъл вятър...

Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...

А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб, за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.

И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...