Поискай ме
Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън,
при теб ще вляза като топъл вятър...
Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...
А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб, за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.
И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън,
при теб ще вляза като топъл вятър...
Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...
А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб, за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.
И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
