12 дек. 2017 г., 08:29

Пожар или пепел...

845 5 12

 

Не ме отлагай повече! Недей! 
Веднъж в живота мога да се се случа.
Един път с щастие съдбата грее,
когато силно толкова обичам.

 

Не те изплаках в мъка със сълзите.
Сърцето на студено ми се свива.
Кръвта ми от горчивото в очите -
отрова сякаш! Ври, а ме убива...

 

Това съм аз. Любовен мъченик,
но мога със ръце да ти покажа,
как галя и прегръщам, не във стих, 
а в истинската приказка наяве...

 

Ще бъде нежност. Дива страст. 
Две влюбени души ще заживеят.
Пожар ще бъда. Тук. Сега, 
или ще стана прах и пепел...

 

Danny Diester 
11.12.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно...
  • Благодаря Ви от сърце! Не знам кога ще пиша отново... Може и скоро...
  • Дани, чувствам стиховете ти близо до себе си, затова и толкова те харесвам като автор. Продължавай да ни радваш с поезията си! Ние няма да те отлагаме Поздрави!
  • Хубаво...Чудя се каква е тази непресъхваща емоция за всичките ти прекрасни стихове?!
  • Много силно въздействаш, Дани! Поздравявам те!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...