12.12.2017 г., 8:29

Пожар или пепел...

841 5 12

 

Не ме отлагай повече! Недей! 
Веднъж в живота мога да се се случа.
Един път с щастие съдбата грее,
когато силно толкова обичам.

 

Не те изплаках в мъка със сълзите.
Сърцето на студено ми се свива.
Кръвта ми от горчивото в очите -
отрова сякаш! Ври, а ме убива...

 

Това съм аз. Любовен мъченик,
но мога със ръце да ти покажа,
как галя и прегръщам, не във стих, 
а в истинската приказка наяве...

 

Ще бъде нежност. Дива страст. 
Две влюбени души ще заживеят.
Пожар ще бъда. Тук. Сега, 
или ще стана прах и пепел...

 

Danny Diester 
11.12.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно...
  • Благодаря Ви от сърце! Не знам кога ще пиша отново... Може и скоро...
  • Дани, чувствам стиховете ти близо до себе си, затова и толкова те харесвам като автор. Продължавай да ни радваш с поезията си! Ние няма да те отлагаме Поздрави!
  • Хубаво...Чудя се каква е тази непресъхваща емоция за всичките ти прекрасни стихове?!
  • Много силно въздействаш, Дани! Поздравявам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...