Dec 12, 2017, 8:29 AM

Пожар или пепел...

  Poetry » Love
846 5 12

 

Не ме отлагай повече! Недей! 
Веднъж в живота мога да се се случа.
Един път с щастие съдбата грее,
когато силно толкова обичам.

 

Не те изплаках в мъка със сълзите.
Сърцето на студено ми се свива.
Кръвта ми от горчивото в очите -
отрова сякаш! Ври, а ме убива...

 

Това съм аз. Любовен мъченик,
но мога със ръце да ти покажа,
как галя и прегръщам, не във стих, 
а в истинската приказка наяве...

 

Ще бъде нежност. Дива страст. 
Две влюбени души ще заживеят.
Пожар ще бъда. Тук. Сега, 
или ще стана прах и пепел...

 

Danny Diester 
11.12.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно...
  • Благодаря Ви от сърце! Не знам кога ще пиша отново... Може и скоро...
  • Дани, чувствам стиховете ти близо до себе си, затова и толкова те харесвам като автор. Продължавай да ни радваш с поезията си! Ние няма да те отлагаме Поздрави!
  • Хубаво...Чудя се каква е тази непресъхваща емоция за всичките ти прекрасни стихове?!
  • Много силно въздействаш, Дани! Поздравявам те!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...