Не ме отлагай повече! Недей!
Веднъж в живота мога да се се случа.
Един път с щастие съдбата грее,
когато силно толкова обичам.
Не те изплаках в мъка със сълзите.
Сърцето на студено ми се свива.
Кръвта ми от горчивото в очите -
отрова сякаш! Ври, а ме убива...
Това съм аз. Любовен мъченик,
но мога със ръце да ти покажа,
как галя и прегръщам, не във стих,
а в истинската приказка наяве... ...