Проклет да бъдеш ти, с тез лъжи, с които мен огорчи.
Да се молиш някой ден от болка притаен.
Да седиш унил и да видиш, че някога някой си наранил.
Да мислиш за отминалите дни и да осъзнаеш, че грешка направил си ти.
Пожелавам ти любов безгранична, да видиш как сърце обича.
Пожелавам ти любов, сравнима със сълзата на славей и сърцето ти да кърви и боли.
Тогава ще ми кажеш – „Жестока си ти!!!”,
Но това не е края, още едно нещо ти пожелавам -
да се влюбиш в камък студен, ти да бъдеш огън, а той като скала вледенен.
Пожелавам ти това да бъда аз.
Да видиш какво ми причини и че една година от живота ми унищожи.
Болка тъпа да чувстваш в сърцето, но да не знаеш как да я приглушиш.
Да видиш как засмяна танцувам с някой друг и нежно ти се усмихвам сякаш няма друг.
Да имаме среща, а аз да забравя по погрешка.
Да ти пиша любовни смс-и, а друг да е до мен в този миг за теб така свещен.
Да ходя където пожелая и да те лъжа, че в този момент за теб мечтая.
Но знаеш ли... на никой такава болка не желая.
Искам някой ден да любиш от душа и да се сетиш за мен,
когато възглавницата ти е окапана с роса.
И да съжаляваш, че рани едно сърце, обичащо ТЕБ – подло момче!!!