2.08.2007 г., 20:10

Пожелавам ти... обич, каквато ти ми даде или по-точно подобие на чувства

1.3K 0 0
Проклет да бъдеш ти, с тез лъжи, с които мен огорчи.
Да се молиш някой ден от болка притаен.
Да седиш унил и да видиш, че някога някой си наранил.
Да мислиш за отминалите дни и да осъзнаеш, че грешка направил си ти.
Пожелавам ти любов безгранична, да видиш как сърце обича.
Пожелавам ти любов, сравнима със сълзата на славей и сърцето ти да кърви и боли.
Тогава ще ми кажеш – „Жестока си ти!!!”,
Но това не е края, още едно нещо ти пожелавам -
да се влюбиш в камък студен, ти да бъдеш огън, а той като скала вледенен.
Пожелавам ти това да бъда аз.
Да видиш какво ми причини и че една година от живота ми унищожи.
Болка тъпа да чувстваш в сърцето, но да не знаеш как да я приглушиш.
Да видиш как засмяна танцувам с някой друг и нежно ти се усмихвам сякаш няма друг.
Да имаме среща, а аз да забравя по погрешка.
Да ти пиша любовни смс-и, а друг да е до мен в този миг за теб така свещен.
Да ходя където пожелая и да те лъжа, че в този момент за теб мечтая.
Но знаеш ли... на никой такава болка не желая.
Искам някой ден да любиш от душа и да се сетиш за мен,
когато възглавницата ти е окапана с роса.
И да съжаляваш, че рани едно сърце, обичащо ТЕБ – подло момче!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...