Пожълтели стихове
Отдавна си замина юли
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен - просторът горе посиня.
Изстинал вече тротоара
събира пожълтелите листа.
А вятър в клоните докара
мелодия от четири места.
По златните листа поели,
прегръщаме се с бесни ветрове.
И под дърветата умрели
се раждат пожълтели стихове.
По праговете ни в душите
златисто-жълто чукче ни кове.
И с крайчето си на ушите
дочувам шум от стари грехове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
