Пожълтели стихове
Отдавна си замина юли
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен - просторът горе посиня.
Изстинал вече тротоара
събира пожълтелите листа.
А вятър в клоните докара
мелодия от четири места.
По златните листа поели,
прегръщаме се с бесни ветрове.
И под дърветата умрели
се раждат пожълтели стихове.
По праговете ни в душите
златисто-жълто чукче ни кове.
И с крайчето си на ушите
дочувам шум от стари грехове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
