ПОКАНА
Умората надвива ме
и вътре ме боли,
но имам още глас да викам,
че не искам
изгарящи мечти
пак тихо да приспивам,
от шум на ято
да се стряскам призори,
вълни от ярост
изведнъж да ме застигат,
неутешима да съм аз,
далечен – Ти.
Път сигурен не зная,
чакам Те в зори,
и чувам –
кани ме живот от Теб разлистван,
без страх да се смирявам,
цъфтяща да утихвам,
в самотата си да виждам,
че за мене Някой мисли,
от Теб с любов
успокоена и погалена,
да бъда там,
където си и Ти.
© Невен Все права защищены